През месец септември 1914 г. в гара Лакатник се открива първоначално училище с две слети отделения. Първо отделение с 27 ученици и второ отделение с 9 ученици като клон на училището в село Лакатник. Учителка е Марийка Георгиева. За училището е наета частна сграда. Оборудването е направено също с частни средства – пет дълги чинове, маса и черна дъска. Родителите на децата докарват безплатно дърва за отопление на училището. През учебната 1914/1915 год. се открива и трето отделение, пак е слято. За учителка е назначена Александра Митева от Сливен. През учебната 1915/1916 год. се открива четвърто отделение. И четирите отделения са били в една паралелка. Училището е затваряно на два пъти по здравословни проблеми.
Поради Европейската война обучението не е вървяло добре. Три години училището е било без прислужник. През учебната 1918/1919 год. се открива на частни начала прогимназия с един клас, а през следващите години тя става пълна и издръжката й се поема от държавата. За училищна сграда се наема един кантон на БДЖ, строен за жилище на работниците при прокарване на линията през Искърското дефиле в 1895/1896 год. през месец декември 1922 год. прогимназията се пренася в село Лакатник. През учебната 1925/1926 год. наново се открива прогимназия в гара Лакатник и на 14. XI. 1946 год. след проверка на МНП тя се премества пак в селото. През учебната 1925/1926 год. персонала в началното училище се увеличава с още един учител, а през 1932/1933 год. с още двама учители. Началното училище напълно се развива с 4 отделения. През 1928 год. се открива трапезария при училището. През учебната 1935/1936 год. се възстановява в гара Лакатник прогимназията с един клас от 23 ученици, а през следващата година се откриват други два класа.
От учебната 1952/1953 год. в гара Лакатник има напълно развито основно училище със седем паралелки. През месец януари 1955 год. училището напуска нехигиеничния кантон на БДЖ и се премества в нова постройка, дадена за училището от ЦК на профсъюзите на транспортните работници. В него работят 8 учители и 2 прислужници.
На 13 март 1967 год. е открита тържествено сградата на новопостроеното училище, където учим и до настоящия момент. Гост на тържеството е Министърът на Народната просвета Ганчо Ганев.
Училището в село Лакатник е открито през 1893 год. Прогимназията е закрита през 1971 год. , а началният курс в 1973 год. и учениците се преместват в гара Лакатник.
Прогимназията в село Губислав е закрита през 1961 год. , а началното училище в 1976 год. и учениците се преместват в гара Лакатник.
На 25.09.1968 год. се организира духов оркестър от 22 ученици с ръководител Орлин Василев Орлев.
На 17.10.1969 год. започва строежът на физкултурния салон и се завършва през 1970 год.
В годините на социализма училището се разраства, увеличава се броят на учениците, на педагогическия и обслужващия персонал, води се активен учебен, културен и спортен живот.
Като база освен с физкултурен салон и игрище, училището разполага със стол и техническа работилница за придобиване на технически умения в часовете по труд и техника. От всички класове се сформират по две паралелки. Функционират кабинети по физика и химия със съответното необходимо оборудване за лабораторни упражнения.
В условията на демокрацията училището продължава с много старание да обхваща и обгрижва подлежащите на обучение ученици. През 90 – те години настъпва демографски срив. Подлежащите на обучение намаляват, сливат се паралелки и през 2001 год. това довежда до закриване на училището в с. Миланово (Осиково). А в с. Дружево училище няма от 1979 год. Първоначално тези ученици се насочват към училището в Миланово, а по – късно се преместват в ОУ „Христо Ботев“ – Гара Лакатник.
Подобна бе съдбата и на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, с. Осеновлаг. Според мотивите на общинското ръководство, с приемането на новия Закон за училищно и предучилищно образование, в който е предвидено преминаване на 8 клас към гимназиалния етап на обучение, формирането на паралелките ще става все по – трудно. Въпреки че училището е защитено, през 2015 год. на останалите 6 ученици и техните родители е предложено да продължат образованието си в ОУ „Христо Ботев“ – Гара Лакатник. Ще бъде осигурен транспорт и децата ще бъдат включени в полуинтернатни групи – уточняват от общината. Поради отдалечеността, учениците не дойдоха в училището в Лакатник, но така то получи допълнително финансиране по Национална програма „Оптимизация на училищната мрежа“.
Училище „Христо Ботев“ – с. Гара Лакатник е обявено за защитено и средищно.
Директори на училището през годините са:
Кръстьо Пешев – от 1954 год. до 1958 год.,
Цвятко Георгиев Петров – от 1958 год. до 1989 год.,
Цено Златков Ценов – от 1988 год. до 1994 год.,
Лъчезар Иванов Борисов – от 1994 год. до 31. 08. 2016 год.,
Десислава Трендафилова Младенова – от 01. 09. 2016 година до настоящия момент.
През учебната 1999/2000 год. е закрит ученическият стол.
През 2004/2005 учебна година в училище са получени от МОН 8 компютъра и е направен компютърен кабинет. Днес той е осъвременен и разполага с модерна техника, съгласно новите изисквания за дигитално обучение на подрастващите.
Училището пази и обновява традициите, съхранени във времето. Наред с това всички са отворени към иновациите в обучението, възприемат положителните новости и идеи и ги прилагат в учебния процес. В момента те се посещават от 44 ученици от първи до седми клас. За тяхното образование и възпитание полагат грижи 10 педагогически специалисти с необходимата професионална квалификация и опит. Непедагогическият персонал се състои от един счетоводител, един огняр и две хигиенистки. Родителите се включват в живота на училището, посещават мероприятията и се радват на изявите и постиженията на своите деца.
Сградата е добре поддържана, учебният процес протича на два етажа – учениците от начален етап ползват първия етаж, а тези от прогимназията – втория.
През 2016/2917 учебна година класните стаи през лятото бяха частично освежени, а оборудването им бе изцяло обновено. Зарадваха се и учениците, и учителите на прекрасните учебни маса, столове, бюра и щори. Компютрите в кабинета по ИТ бяха сменени с нови.
По проект „Твоят час“ училището бе снабдено с мобилна интерактивна дъска.
Има специално ателие, което се ползва в часовете по ИИ, труд и техника и музика.
Гордост за всички е новото мини футболно игрище, където се забавляват с огромно удоволствие не само учениците, а и младежите от района. Това се осъществява с помощта на специален график.
В непосредствена близост с училището е построена детска площадка – прекрасен кът за отдих на най – малките и техните близки.
През 2017/2018 год. беше закупен диспенсър за вода. При частичното й спиране той бе особено полезен за учениците. Всички деца и работещи в ОУ „Христо Ботев“ след специална организация си закупиха и се снабдиха с еднакви зелени тениски, с логото на училището, изписано върху гърба. Това се случи по инициативата на Обществения съвет.
Направи се частично освежаване в стола на училището, като бяха пребоядисани стените.
През лятото на следващата учебна година (2018/2019) покривът на сградата бе ремонтиран и подновен основно. Тази нова придобивка бе прекрасен стимул за предстоящите учебни дни. Много добре се отрази и цялостното обновяване на кабинета по ИТ и ателието по ИИ.
Направи се ремонт на подпорните стени, насадиха се много цветя. Нарисуваха се, след проведена благотворителна акция от учениците в VI клас, вратите при входа на училището. Г – жа Зорница Величкова от Обществения съвет изработи и прекрасна емблема за него. Всичко това придава и допринася за свежия вид на училището.
През учебната 2019/2020 год. бе направен избор на нов Обществен съвет.
Особено впечатляващ бе благотворителният базар, който бе организиран и направен на 1 март. Мястото на събитието бе центърът на населеното място, така че се включиха всички: ученици, учители, родители, училищно настоятелство, цялата общественост. След като учениците продадоха изработените предмети, събраната сума ще бъде вложена за осъществяването на ремонт и цялостно възстановяване на чешмата в двора на училището.
На 13 март бе обявено извънредно положение, свързано с пандемията на Ковид 19. До края на учебната година образователният процес се провеждаше и протичаше електронно, като всички ученици бяха обхванати в групи на отделни социални платформи.
Използвани източници: